Няма спор, че едно от най-големите достижения на цивилизацията е топлата вода. Според последните социологически проучвания 62 процента от нашите съвременници имат пряк достъп до тази придобивка, а 36 на сто признават, че дори я използват.

Кой обаче е открил топлата вода?

През XIII век португалският пътешественик Жилберто да Сонда тръгва да обикаля Европа с волска каруца. Целите на неговото пътешествие били две: да се отърве от досадната си тъща и да намери цяр за измъчващите го мазоли. По пътя си той среща търговеца Грую дел Хисаря, който заявява, че може да му помогне по втория проблем. В родното място на Грую имало някакъв вълшебен извор, който изцелявал всякакви болести. Сонда се доверил на иностранния си приятел и не сгрешил. Изненадата му била огромна, когато наистина попаднал в Хисаря и установил, че тамошната вода не само цери мазоли, но е необичайно топла. “Аз открих топлата вода”, пише в дневника си развълнуваният Жилберто. “От днес светът вече не е същият”.

Хитрият португалец решил, че не бива да се хвали много-много, за да не му откраднат откритието. Вместо това той се замислил, как да захване бизнес и да направи от топлата вода пари. Осенила го гениална идея – да изработи лопата във формата на свредел и с нея да дълбае земната твърд в търсене на ценната течност. Свредловидната лопата била наречена “сонда” в чест на знаменития си изобретател.

Вестта за откриването на топлата вода бързо обиколила света и хиляди хора се юрнали да дупчат почвата, за да се сдобият с новата благина. Повечето опити обаче донесли горчиви разочарования. Най-нещастен бил бедуинът Джабар Ал Петрол. Той похарчил цели осем камили, за да се сдобие с така мечтаната сонда. Но когато копнал в пясъците, от земните недра бликнала мазна течност. Тя нито ставала за пиене, нито лекувала мазоли. Съсипан от несполуката, Джабар нервно запалил цигара и тя се оказала последната цигара в несретния му живот. Мазната течност пламнала и овъглила откривателя си. Така Джабар Ал Петрол загинал, без да узнае на каква ценна находка се е натъкнал.

По това време учените започнали да разсъждават по проблема може ли топлата вода да бъде постигната по изкуствен път. Или с други думи как да превърнем студената вода в топла. Докато умували върху този фундаментален въпрос, някой си Жак дьо Бързовар – ковач от Авиньон, установил, че водата, в която охлажда заготовките си, променя температурата си. И че е много по-приятно да си измиеш краката с такава вода, отколкото със студена. Бързовар зарязал ковачеството и започнал да произвежда топла вода по гореописания метод. Проблемът бил, че тази вода не оставала вечно топла, а след известно време отново изстивала. Изобретателят не можал да преглътне това разочарование и умрял от сърдечен разрив.

Днес, в XXI-ви век методите за получаване на топла вода са стотици – от търкането на две капки една в друга до подгряването на лунна светлина. Най-масово обаче се използва методът известен като “завъртане на червеното кранче наляво”. Този метод дава положителен резултат винаги, освен в случаите когато ТЕЦ-ът е в годишна профилактика.

Originalno:)

И аз много често съм си задавала същия въпрос. Понякога дори сън не ме е хващало от размисли по темата. Благодаря, че ме просветли, вече знам кой все пак е открил топлата вода и съм спокойна.

На някой май му загре реотана, а още не е напекло здраво.Кво ше правиме като стане 35 С* на сенка? Пускай климатика и се небой!

Сиромахов,
спря ли с чекиите, батка?
а кога ще спреш да си хвалиш статийките с анонимни постове :)

Иво, Сиромахов,
не им обръщай внимание на анонимните завистливци, които те псуват!
обръщай внимание на анонимните, които те хвалят.

иначе всички знаем, че ти си:
ОТКРИВАТЕЛЯТ НА ЧЕКИИТЕ С ЛЯВА РЪКА !
от там и името им: "сиромашки чекии"

Днес размислях над философския въпрос в кой точно момент от съществуването си великия китайски поет Гай Ко е възпял срещата си с руската труженичка Резбова, за да се роди поемата му "Болд"*, която и до днес вдъхновява стотици труженици от стоманодобивните комбинати на КЛ*.

(* в китайския език няма буквата р. Поемата носи оригиналното заглавие "Борд" и разказва за следобедната разходка на прекрасната руска графиня до тихите води на семейното езеро.
"Глеби, заглебвай водни плъски,
с непоколебимостта на свойте плъсти"

Как тази поема е станала химн на стоманодобивната промишленост е неизвестно.

Бел.прев)

За съжаление търсенията ми по този въпрос бяха прекъснати грубо от неприличното ругателство на някои анонимни посетители тук. Търсих точните думи, с които да защитя правото на конструктивна критика и добронамерено плагиатство. Не ги намерих и въздъхнах

Защо не съм...?

Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

*и логично стигнах до това*

КЪМ БРАТА СИ

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечеството мило любя,
неговия завет пазя,
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ке турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода,
а безумно как играе
в отзив на плача из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твоята я душа нямам
на глас Божи --- плач народен!

*El

с парчето на "Балканджи" - "Спряха ми водата топлата":)