Следим ситуацията в страната със загриженост и безпокойство. Скандалът за съдбата на бездомните кучета, услужливо раздухван от някои медии, е повод за тревога у всички обществено отговорни институции като нас.

Длъжни сме да заявим, че истерията за уличните песове е поредният опит общественото внимание да бъде отклонено от истинските проблеми.

А всички знаем какъв е Големият проблем - съдбата на домашната хлебарка.

От десетки години тези безобидни същества са подложени на системен геноцид - от варварското им избиване с чехъл до многобройните химически оръжия с домашен радиус на действие.

Стотици пъти призовавахме: "Спрете убийствата на невинните животни!" Гласът ни не бе чут.

Вместо това защитаваме гадните помияри, които хапят гражданите и ги заразяват с куп болести. Да сте чули някой да е бил хапан от хлебарка?

Неотдавна наша работна група написа подробен доклад, озаглавен "Популацията на домашната хлебарка в условията на валутен борд - тревоги и перспективи". Изпратихме го на колегите от "Грийн пийс", но отговор не получихме.

Писахме и на Бриджит Бардо. Тя ни отговори, че в момента работи по мащабен международен проект за закрила на застрашената от изчезване афганистанска стоножка. В подкрепа на нашата кауза обаче тя ни изпрати снимка с любимата си домашна хлебарка Франсоаз. От снимката е видно, че в цивилизованите държави хлебарките съжителстват в мир и разбирателство с човека и достигат естествените си биологични размери.

Срещнахме се и с представители на Европейската комисия. "А защо избивате колорадския бръмбар?" попитаха ни те. Въпрос, от който всеки отговорен държавник би трябвало да потъне в земята от срам. Защото всички знаем, каква е съдбата на този биологичен вид.

Настояваме:

1. Народното събрание незабавно да приеме Закон за защита на домашната хлебарка

2. Да се забрани рекламирането на препарати като "Райд", "Мухозол" и т.н.

3. Да бъдат отпуснати средства от държавния бюджет за създаване на приюти за бездомни хлебарки, където животните да бъдат кастрирани и обезпаразитявани.

Тези мерки не търпят отлагане! Никой няма да търпи в Европейския съюз държава, в която така безмилостно се избиват животни!

Спасете хлебарката - най-добрия приятел на човека!

След прочетеното току що, ме е срам от самата себе си! Имах намерение да пусна пост със заглавие: Краят на един живот или как Пешо се превърна в спомен. Пешо е една хлебарка от Студентски град, която завърши трагично земния си път. Причина за смътртта - удър с чехъл.

На някой дори може да му се види удачно това за защитата.Пълно е с идоти и с хлебарки също.Въдят се на поразия.И спасение няма..В книгата"Цар плъх" за амаериканските военнопленници забравени от своите на островите в Япония ги ядяха като деликатес..и плъховете и белите червеи също..

Уважаеми г-н Сиромахов
Пиша Ви това писмо от името на Сдружение "Свобода за тръбно-ъгловите подови, но чистоплътни инсекти", или накратко "СТЪПЧИ", по повод Вашата декларация.
Представлявайки Сдружението, изказвам пълната си подкрепа и солидарност към дълбоко хуманната Ви идея. В качеството си на негов председател, изразявам готовността на Сдружение "СТЪПЧИ" за незабавни и настъпателни действия по осъществяване и налагане на упоменатите в Декларацията на ДЗДХ неотложни мерки и действия, на всички нива в държавата и общините.
С Уважение:
breathe

Благодаря ви за солидарността.
Настъпва дванайстия час и вярвам, че ще се вдигнем като гора от стомана.
На оружие, братя!

разпространяващ книгата на Сиромахов, тоест аз, иска да информира човечеството, посещаващо блога на Сиромахов, че този текст: "Декларация на Дружеството за защита на домашните хлебарки", е включен в книгата на Иво Сиромахов "Една нощ в гробищата".
Средствата от продажбата на книгата отиват във фонд за защита на хлебарките!

http://www.ivosiromahov.hit.bg

аз пък да ви кажа честно няма как да ви подкрепя...а и неискам...майтап-немайтап...ама аз толкова много години 1 хлебарка не съм видяла в къщи, а тука последдните няколко седмици цели 2 изтрепах!!!! мамка им...ако я намеря така ще я кастрирам че......
абе не че ми пречат особено ама неканени гости необичам много много....а пук те са толкоз нагли че даже и не чукат на вратата...пардон...тръбата:)))
айде със здраве симпатяги такива....
всъщност нямам никакви лоши чувства към вас...всеки си харесва квото си харесва...но не мога да отрека че много ми развеселихте края на работния ден:))))))))))

тази книга от къде може да се купи? Имайки впредвид, че съм в чужбина, но могат да ми я купят и от Добрич.
Има ли някоя интернет книжарница, която да я разпространява?

tessy, от мен можеш да си вземеш книгата на Сиромахов. Пиши ми на pavlita@abv.bg или edna_nosht@abv.bg и ще ти обясня подробно какво е нужно. Иначе в никакви книжарници не се продава - нито реални, нито виртуални.
Друг вариант е да разгледаш сайта на Иво Сиромахов: http://www.ivosiromahov.hit.bg - във форума, в една тема подробно съм обяснила как става закупуването на "Една нощ в гробищата".

Мен ме безпокои религиозният въпрос по отношение на хлебарките. Имайки предвид религиозното разпределение в нашата държава, можем да приемем, че хлебарките се разделят на вярващи и атеисти. Това мое твърдение се потвърждава след прост поглед върху притичкващите гадинки. По-едрото черно меншество е явно християнски, мюсюлмански, еврейски или сектантски настроено. Дребните "кубинки" са явни атеисти... с политическа окраска.
Според всички религиозни вярвания, на починалия преди или след акта на смърт се прави опело, което да се погрижи за душата му. Аз не съм видяла никой да опява по подходящт начин бедните хлебарки. Викове като "ААААААААААААА!", "айййй", "гааааааад" не са подходящо опело и е по-вероятно да изплашат и хлебарковия Архангел Михаил. Вие представяте ли си колко нещастни души на убити в холокоста хлебарки се носят загубени по света и не могат да намерят своя път към хлебарковия рай?

Аз като отявлен защитник на религиозните права на съществата с повече от два крака, ще сумирам онези простички правила, които да осигурят на хлебарките лелеяния вечен покой:

1. Хлебарката е християнка- ще я познаете по черното расо и миролюбивото отношение, докато гризе коричка сухар на пода. Тази хлебарка не бяга. Тя се връща отново и отново, за да понесе вашия удар.
- Прекръстете хлебарката християнка и и осигурете мъченическа смърт. Всяка хлебарка ще ви е благодарна, ако освен в Рая попадне и в сомна на светците хлебарки. Унищожавайте я член по член, като предадете трупа и на изяждане от другата домашна напаст- мравките. Накрая изпийте някакъв по-твърд алкохол за бог да прости.

2. Хлебарката е мюсюлманка- ще я познаете по това, че избягва свинско и не пие алкохол. На външност не се различава много от християнския си събрат. Все пак обръснатото теме, може да ви е индикация за религиозната и принадлежност. Тази хлебарка нямате право да убивате с химически вещества. Имате избор между обезглавяване с нож (дано да сте минали основния курс по кунг-фу на Манастира от Шао-Лин 3 еп. или корейския Непобедимите от Удан) или изпитаното- размазване.
- Важното е след смъртта на хлебарката да я разсъблечете и хвърлите зад гърба си с вик "илилиллилилллиилллииииии".

3. Хлебарка еврей- хитра хлебарка. Предимно се намира по магазините и кафенетата. Ще я познаете по това, че винаги излиза с неочаквано решение за спасение от вашия гняв. Тези хлебарки по правило са третирани по химически път.
- Проверете, дали хлебарката е подходящо обрязана. После се осланете на опита на Ной и я хвърлете във вода. В крайна сметка Потопът е бил първата масова борба срещу вредителите.

4. Хлебарка от секта- дезориентирани хлебарки. Често се събират в група с хлебарки съмишленици. От всички изброени типове са най-досадни. Могат физически да приличат на хлебарка атеист.
- Единственият вид хлебарка, който не се нуждае от специално отношение. Този тип хлебарки винаги отиват в ада, поради неподходяща религиозна принадлежност.

Ако си мислите, че хлебарките атеисти не се нуждаят от внимание, лъжете се. Хлебарките "кубинки" могат да постигнат душевен покой само и единствено, ако могат да се докоснат до истинската революция.
- Събирайте тези хлебарки и ги изпращайте в кутийки от цигари в страните Китай, Виетнам, Боливия, Куба. На кутийката поставете клеймо- за революционни цели.


Ако последвате съветите, вашият духовен дълг към нещастните гадинки ще е изпълнен и съвестта ви ще е чиста. Осигурявайки вечен покой на домашната хлебакра, вие си гарантирате един грях по-малко за вашия собствен последен час. Бъдете милостиви!

El.

ей Ел.! Вееднага се регистрирай и почвай да пишеш редовно тука, чуваш ли! Невероятно, разсмя ме повече и от постинга :)))))))))))))
Ех, изроди сте вие..Та както казвах- марш за регистрация и по-скоро да те четеме!

поздрави, венерчето :))))))

Хех, Венерче, аз съм само един скромен чирак на майстора. Нека да не предизвикваме неговата Черълси.
А и в анонимността има някакво очарование.

Пратиха ми нещо за ДЗДХ:
http://terminators.hit.bg/RestInPar.jpg

(на шезлонга има хлебарка, за който не вижда)

един човек с таланта на Иво едва ли се чувства застрашен от други таланти. Място под слънцето- бол. :)
А мен анонимните не ме очароват някак си...и на теб плюс това не ти отива. Та, както казах...:)))))))))

Хлебарка има и зад табелата (може да я е срам да се съблече по бански) :)
След малко ще завърша едно мое творение, което пиша вследствие на прочетения тази сутрин пост!
Като го завърша ще ви го пусна и ще се радвам, ако се намери кай да го прочете!

Pepika

... въпреки геноцида и в това е надеждата на нас, природозащитниците.
Както е казал поетът: " Не се изтребва туй, що не се изтребва!"

Четейки декларацията на ДЗДХ ме връхлетя проблясък от недалечното за мен, и може би далечно минало - за други (има-няма десетина години), за спомен, запечатал се нейде из дълбините на ежедневно отруденото ни съзнание. Споменът за една гениална идея, родена от умопомрачените ни студентски мозъци (които всъщност в този момент следва да са не умопомрачени, а в апогея на своето развитие), когато все още се подвизавахме в така любимите на всички студенти – студентски общежития.
Спохождани бяхме често от 2 вида хлебоядни и отпадъчноядни инсектоидни животни.
Първите бяха типичните едротели тлъсти черни. Може би само са създавали илюзията, че са тлъсти (как да бъдат тлъсти в тая бедна институция???). А може би наистина са си били тлъсти, поради факта, че тъй като са хлебарки, любимата им храна естествено сигурно е тестяното изделие, бич за закръглените. Може и без сол, та било то и шарена! Та какво по-разпространено чревоугодно ястие в близката околност от това?!
Вторите, за хора, срещащи ги за пръв път, бяха странни на вид създания. Светлокафяви, с издължени фигури, спортни натури – тип „Жигули”. Апропо, прозвището им произлиза от известната марка коли, поради високата скорост, която развиват при движение. Предполагаше се, че този вид незастрашени (поради своята светкавична скорост) животни бяха с по-претенциозни вкусови желания, тъй като в процес на наблюдение бе констатирано нарастващото им желание за хранене с по-изтънчени ястия, поради факта, че се скупчваха в кухненските помещения в късния неделен и ранния понеделнишки ден, в търсене на апетитна гозба, донесена току що от пристигащите след почивните дни студенти. Последствие, при странно нощно бръмчене и прелитане с последващ удар в собствената ми глава, бе установено, че това нетипично създание от животински произход може и да развива същата светлинна скорост и при летене.
Наблюдавайки ежедневно как тези дребни твари се провират и изчезват нейде из дупките зад шкафовете и под захабения стар балатум, се прокрадна великата идея за по-задълбочено проучване живота на този вид – представител на най-многобройния клас животни на нашата скромна планета. Реализацията на този проект се осъществи, благодарение на волското търпение за изчакване на подходящ момент. Крайния резултат, който се очакваше, бе получаване на по-подробна информация, относно съществуването на вида.
И ето, че един ден нашето очакване на сгоден случай бе възнаградено с преминаващо покрай стъклените чаши по полицата на шкафа Жигули. Последва миг на раздвоение – за мъст, вследствие на погнуса или за поставяне началото на великия експеримент. Последващата реакция беше светкавична – стъклен затвор от стограмовка. И това се оказа най-правилния ход, независимо от решението на дилемата.
Желанието за опит за убийство след двудневен затворнически геноцид бе изместено от онова странно чувство да се грижиш за нещо малко и дребно, показвайки чувства на обич (в моя случай това бяха две малки и дребни, поради съществуването и на няколкомесечното ми бебенце). Така се роди и друга велика идея – да се съчетае опознаването на живата природа с отглеждането на домашен любимец, поради липса на такъв.
Грижите по отглеждането включваха поставяне на капка вода и троха хляб непосредствено до чашата, след което с бързо движение наляво или надясно, в зависимост от страната на поставянето, което се редуваше, съответните хранителни и жизнени продукти биваха захлюпвани и предоставяни за употреба от любимеца.
Предполагам, че доста време сме отглеждали животното. Достатъчно, за да придобие елементарни навици и да се примири със своето положение. Примирението и свикването с положението бе доказано чрез случка, благодарение на която поставих начало на постигане и извличане на изводи от начинанието. На гости бе дошла майка ми. След уморително пътуване, зажадняла за капка вода, незнаейки за домашния любимец, я видях на забавен кадър как посяга към чашата-затвор, взема я, измива я, пие вода и я връща в изходна позиция, отново върху терена, отреден за затвор. Липсата на реакция от моя страна в този момент бе обяснима. Бях достигнала до първите няколко извода:
- животното не помни продължително време – явно е забравило волността от свободата и не предполага че може да има жизнен свят извън къщата му;
- животното изпитва чувства – страх го е , че ако излезе може да остане без храна и вода или в най-лошия случай да бъде прекратен ненадейно жизнения му път. Другата крайност е да се привързва към стопаните си.
- животното привиква към жизнените условия – не му понася въздухът и околната среда извън дома му;
- животното мисли – не е предполагало, че ще намери някой, който да постъпи така с него и го освободи;
- животното не познава човешката природа – този извод е следствие от предходния извод;
- животното може да бъде обърквано и ошашавяно – не знае как да действа в критични моменти, което от своя страна означава, че то няма гъвкавост в своето развитие, при решаването на сложни ситуации.
(Тук си припомних за друг експеримент, в който експериментаторите, откъсвайки крилете на една муха й заповядали „Лети!”. Тя хукнала да бяга и те установили, че в крилете се намира мозъкът й, защото след премахването им, тя обезумяла и престанала да се подчинява. После откъснали и краката й, след което и заповядали да бяга, но тя си стояла на едно място и не помръдвала. Така, те стигнали да великия извод, че ушите на мухите се намират в краката!)
Ето, че след известно време наближи един от най дългоочакваните и пъстри християнски празници – Великден. Както повечето студентски семейства и ние нарамихме торбичките и абичките – и хайде при мама и тати да им изпочупиме яйцата. Тук възникнаха въпросите: Ами домашният любимец? Как ли ще преживее тежката раздяла? Междувременно бяхме забелязали физическо изменение в иначе така стройното насекомско тяло. Появил се бе израстък на задните части, които все пак не служат за сядане, с формата на продълговата капсула. Намери се колежка-самарянка, заела се със трудната задача да наглежда скромната гарсониера с питомеца. Зарадвахме се ние – това е то, да имаш приятели, а не познати, в трудни моменти. Потеглихме. На четвъртия ден нашата визита звънна телефона (за GSM-и не можехме и да мечтаем), някак така странно, междуградски :). Обаждаше се въпросната колежка – моментна стопанка на нашия дом. „Имам две новини – казва. Едната добра, другата лоша. С коя да започна?”. „Давай подред” - викам й аз. „Ами твоята хлебарка се е окучила!” „Леле-е-е! – казвам. Ясно за какво е била въпросната капсула – било е развъдник!. А добрата?” „Ами това е добрата! Лошата е, че всичко живо там е изпукало!” Донякъде ми стана тъжно – нали си нямаме вече домашен любимец! Прибрахме се. Не веднага разбира се. Едва ли можехме да променим обстоятелствата по фаталния край на питомката ни и нейното последно поколение. Заварихме ги там, сами, във стъкления саркофаг. И отново се запитах, дали не са умрели от мъка по нас? Вярно е че бедните хлебарчета не ни познаваха реално. Но от тук може да се изведат 2 констатации:
1. Или хлебарките са много привързани домашни същества, които говорят на своите неродени деца с умиление за своите стопани;
2. Или просто такава е съдбата на майката-хлебарка, като тази природна даденост сложи край на великия замисъл и реализацията на този експеримент.
Остава въпросът: Защо след като такава е съдбата на майката хлебарка, с нея са загинали и малките й?
Отговорът: Вероятно поради безрезервната привързаност и обич, което е доказателство за констатация № 1.
Така че, хора, замислете се над поведението на вашите хлебарки. Вероятно те ви обичат! Обичайте ги и вие!

P.S. Моля, за координати на Дружеството за защита на домашните хлебарки, за евентуално членство! :)

Ето на, завърших го, най после.

Pepika

обаче анонимни не приемаме.
да не сме алкохолици!

Алкохолизма ми е в умерени дози, за анонимност не се боря. Просто днес от много години получих вдъхновение да седна и напиша някой ред. Нямам нищо против анонимността ми да изчезне, само кажете по какъв начин.

С уважение: Pepika

P.S. Надявам се да ви е харесало

отколкото анонимни алкохолици!

Една крачка е от пияница, па макар и известен, до алкохолик, известен само на дружинката за взаимопомощ.

Моля за малко разяснение...

Що за Чернобилче е бил вашият домашен любимец, Пепика, щом се е окучил?
Моите наблюдения над един одомашен бръмбар и около дузина личинки на водни кончета, показват, че тия животинки най-много да снесат яйца.
Сега се замислям, че в Студентските столове липсваше великият сомалийски деликатес- Омлет от хлебарчени яйца. Твърде икономически недалновидно, имайки предвид лесния достъп до този деликатес.
Моля да ми бъде зачетено ноу-хау, патент и интелектуална собственост над "Ферма за Хлебарчени яйца". Цената на онези със сините точици по коричката, ще бъде малко по-висока. Не, не се възмущавайте! Приемете го като предимство. Яйцата на сини точици не се нуждаят от допълнително боядисване през Велик Денските празници.
... започвам да мисля и за хлебарчен пастет...


По въпроса за анонимността... Ще понеса кръста й и това, че ще бъда отхвърлена от вашата дружинка на поименен ексхибиционизъм.
По-добре безименен позор, пред поименното извеждане пред строя.

El.

Осъзнавате ли, Пепика, че сте били притежатели на чудо, което доказва моята загриженост по религиозните въпроси на хлебарките?
Кажете, не е ли носела случайно хлебарката ви името Мария? И ако не, как си обяснявате факта с непорочното и окучване?

El.

за съжаление, отдавна не бях гледал толкова пошло предаване ...
сигурно си припомняте трудовашките вечери...

г-н Сиромахов, мойто уважение към вашият блог, но това дето го приказвате е абсурдно. Не знам в кой град живеете вие, в града в който живея аз няма хлебарки, но в Пловдив има и то доста. Мога да ви кажа, че не хигиената е основното за да няма хлебарки. В нашият апартамент пода и по-чист от туко що изпраните ви дрехи. няма трохи или оставени съдове или какъвто и да е друг повод за наличие на хлебарки.

Ама тия си идват и шават навсякъде със мръсните си крака, дето са ходили по лай..та на хората и след това да ми стъпват на масата, където се храня. Не става така, хигиената, добрата хигиена е когато ги няма хлебарките, това че няма храна оставена, не значи, че те няма да дойдат в апартамента ви. Идват си редовно. Както и да е. Това същество е гнусно и не трябва да просъществува в ДОМОВЕТЕ НА ХОРАТА. В гората си има достатъчно и там да си седят. Как точно за защита на хлебарките ви дойде на акъл да пишете не знам.

Имам една идея, която се отнася за защитниците на хлебарките. Ето я и нея:

Да приемем, че има хора, които наистина са загрижени за хлебарките. В света на природата си има някакво равновесие, което не трябва да се нарушава от хората, като изтребват определен вид същества. Така, значи следващия път като се появи хлебарка вкъщи, няма да я убивам, имам по-добро решение. Ще я хвана жива и ще я сложа в някаква кутийка и така всяка следваща, докато не се напълни кутийката. Ще си ги хряна и ще ги угоявам в тази кутийка, за да порастнат големи. После Вие, господин Сиромахов, ще ми дадете адреса си и ще дойда и ще ви ги връча на вас, ДА СИ ГИ ГЛЕДАТЕ ВЪВ ВАШИЯТ АПАРТАМЕНТ. И ТАКА ВИЕ ЩЕ СПАСИТЕ СВЕТА НА ХЛЕБАРКИТЕ. АКО СТЕ НАИСТИНА ТОЛКОВА ЗАГРИЖЕН, ЩЕ ГО НАПРАВИТЕ, НАЛИ?

Даже развъдник си направете, а може и да похапвате на масата с тях, нарежете им луканка, ако са хлебарки мюсюлмани, нарежете им салатка и нещо друго, за да им угодите. Ако пък някоя има проблеми с теглото, може да им направя програма за отслабване!

Успех във вашето начинание!

thewolf