Ако човек вярва на обявите, енергийното поле над България изобилства от свръхестествени сили.
Как иначе да си обясним факта, че всеки трети български гражданин е я екстрасенс, я врачка, я контактьор. Въпреки високите ставки на патентния данък, хората продължават да си общуват с отвъдното и да безпокоят душите на мъртвите с въпроси като: "Кой ми източи бензина?" и "Ще ми втаса ли зелето?"
Реших и аз да опитам контактьорските си способности. Забавно е, пък може и да падне някой лев. Къде обаче да проведа сеанса си? Къде е най-доброто място да се включиш пиратски в някоя отвъдна честота? На гробищата, разбира се. Там нито данъчни ще ме хванат, нито БТК ще ми иска лиценз, нито НСРТ ще следи дали не си говоря мръсотии с душите на покойниците.
Взех трамвая и слязох в Орландовци. Нощта - безлунна и мразовита, идеална за срещи с духове. Тръгнах между гробовете и ей го пред мене първия призрак. Седи на една пейка и плаче.
- Защо плачеш? - питам го.
- Аз съм Призракът на комунизма - вика оня и реве с безплътни сълзи. - Бродих из Европа, но отвсякъде ме изгониха. Само тук ме приемат, но е отвратително. Отвреме-навреме се виждам с Призрака на капитализма, той ме успокоява, че до 200-300 години България ще влезе в Европа и пак ще си бродя, където си искам... Ама дали ще стане така?
Запалих цигара и въздъхнах. И призрак да си, не е лесно.
Седим си ние двамата, подсмърчаме и по едно време чувам някакво трето подсмърчане. Даже похлипване. Гледам още един дух - женски, седнал до нас.
- А у вас водку эсть? - вика.
Оказа се, че това е Широката Руска душа, пълна с тъга и меланхолия. Нямахме водка и това съвсем я съкруши. Обясни, че страда за краха на славянската идея, обаче беше толкова пияна, че не й повярвахме. Призракът на комунизма я гушна, но прегръдката им изглеждаше някак хладна - не като преди.
След малко към ревливата ни група се присъедини лъскава, но позавехнала призрачка - Американската мечта.
Оплака се, че била прелъстена и изоставена и вече никой не се сещал за нея. Само отчаяни емигранти й се доверявали, но не за дълго. "Вземат ли зелена карта - край, забравят ме" - каза тя и избухна в ридания.
Кой знае докога щяха да продължат тия ревове и отчаяни вопли, ако не беше се появил тъмен субект - Духът на Балканите. Беше в добро настроение - застреля Призрака на комунизма, изнасили Руската душа и Американската мечта и ми изпуши всичките цигари. След това легна и блажено захърка.
Какво да го правиш - екзотичен тип...
Първо - той даде заглавие на първия ми сборник с разкази, издаден през 1999 г. Реших, че "Една нощ в гробищата" е добро заглавие за начало.
Втората причина е, че това е първият ми текст, преведен "на запад".
През септември 2000 го публикуваха в белградския вестник "Ошишани Йеж" ("Остриганият таралеж").
Така че с него за сефте прескочих границата, макар и само до Белград:)
21.05.2007 10:19
Харесвам политическата сатира,но в България много рядко излиза нещо ново.
Поздрави
Точно щях да кажа, че си личи, че текстът е от предишна епоха, когато България не само е заслужавала да влезе след 200-300 години в Европа (впрочем аз все още мисля, че тя ще влезе след толкова, освен на документи), но и изглеждаше, че наистина ще влезе след толкова, и тогава прочетох и коментара на автора, че текстът е от 90-те години.
И все пак, не е ли тъжно, че при нас толкова много неща са истински само на документи: имаме купища хора със страхотни дипломи, които изобщо не могат да пишат правилно на родния си език, имаме страхотни лекари, които си говорят по мобилния телефон, докато пациентът до тях умира, а после наръгват възмутения му син с джобно ножче, както и още по-страхотни, които спасяват много хора, но прибират нелегално по няколко стотака, за да си вършат работата съвестно, като най-изявените екземпляри от тях дори обясняват на роднините на пациента какви са възможните усложнения, ако не платят пари за съвестно полагане на грижи.
Изобщо да, Европа сигурно е на 200 години от нас, и то ще влезем в нея, ако тя не мърда :-)
21.05.2007 11:59
21.05.2007 12:51
21.05.2007 13:41
Тия бяха много свежи, жалко че така те поквариха в шолото.
повечето са писани по актуални поводи и извадени от контекста на тогавашните събития ще бъдат неразбираеми.
21.05.2007 13:58
или както казва пловдивския гений - който играй пичели, който ни играй...
поздрави от венерчето
03.06.2007 22:16